В Кръг Квадрат Андрей Райчев, Радослав Илиев, Дими Стоянович и Тончо

В " Кръг Квадрат "  Андрей Райчев, Радослав Илиев, Дими Стоянович и Тончо Краевски приказват по тематиката за бъдещето на България в вероятността на изменящите се обстоятества в света. 

Андрей Райчев:Исторически предпоставяме, че България догонващо се модернизира и че с цел да решим проблемите би трябвало да ускорим догонването. Аз, обаче, ще ви кажа тъкмо противоположното - България е в изпреварваща позиция. В България са въведени куп изпреварващи неща, до които самите ние не сме достигнали. Ние не се състезаваме с тях, ние сме изпреварили самите себе си.

Радослав Илиев: Пример да дадем?

Андрей Райчев: Например страната България, която е направена в края на 19 век. Тя е толкоз добре направена като конституция и устройство, че по-късно дълго време привиква със личната си страна. Второто е урбанизацията - ние взимаме разнообразни мостри, вършим градове и след това дълго настигаме тези градове. Сега това ни се случва с демокрацията и правовата страна. Тя ни се случва извън и ние 30 години я настигаме. Ние сме въвели доста от бъдещето и не сме го достигнали. Проблемът е вътрешен, а не външен.

Дими Стоянович: Струва ми се, че за бъдеще може да се приказва в случай че сме съумели да се изплъзнем от калчищата на предишното. Това за мен е общоприет проблем, с който ние не сме се справили. Как да приказваме за бъдеще, когато ние не можем да се разберем какво се случи на 9ти септември, какво се случи с българските евреи, по какъв начин се смени елитът на една нация... тъй като защо бъдеще приказваме, когато не сме се оправили  миналото?

Радослав Илиев: Да, само че някой път ние срещаме бъдещето принудително, без значение, че има въпроси в предишното, по които не сме се разбрали. Социалистическата урбанизация е тъкмо подобен образец. Българската страна среща тази вълна на урбанизация и своето индустриализиращо бъдеще принудително.

Аз настоявам, че е допустимо да се намираме в точно подобен повратен интервал, без значение, че ние вътрешно не сме се справили с предишното или не пък не сме изцяло осъзнали трите съществени неща, които са ни се случили - страна, град и народна власт.

Докато се опитваме да си решаваме вътрешните въпроси не е зле да погледнем това, което се задава.

Андрей Райчев: Бъдещето, което ни се случва идва, не тъй като в България напират някакви процеси, а става тъй като околната среда се движи и ние около нея се задвижваме нанякъде. Тоест, ние живеем непознато бъдеще и нашето бъдеще ни сполита. Ако в Германия сега спорят за зеленото, то за тях си е немски въпрос, до момента в който ние сме въвлечени в този въпрос без той въобще да е зародил в България. Същата история е с гейовете. Всички тези бъдещи неща, които идват не са резултат от някакво наше вътрешно несъгласие, което търси своето позволение. Ние изпреварващо сме взели някои форми, с които не сме и привикнали. Това е кардиналното състояние на България. Но има едно доста значимо и хубаво нещо. Обикновено страна, която няма своя история и свое бъдеще не би трябвало да оцелява. Но България сполучливо оцелява и си стои доста здрава и доста хубава.

Тончо Краевски: Аз се сетих за това, което Чърчил споделя за Балканите - че произвеждаме повече история в сравнение с можем да консумираме. Като че ли всеки един от тези преломни моменти, които още не са храносмелени от историята е обвързван с борба с бъдещето и то такава която всякога е доста мъчителна. Обикновено една част от българите я постанова на останалите със средства, които са насилствени или са преживявани като такива. Ние в действителност сътворяваме минало и това минало извънредно доста ни тежи. Ние живеем основно в предишното, което е обитаемо с извънредно доста събития, хора и призраци, които не престават доста компактно да го населяват...